Яванска брадавичеста змия

Яванска брадавичеста змия

Физически характеристики

На дължина достига 1,8-2,3 m. (2,5), (2,8). Женските са над 2 пъти по-дълги от мъжките. Главата е къса, широка. Опашката е къса, хватателна. Външната ѝ анатомия е различна от тази на другите видове Змии. Люспите върху главата липсват, липсват също двигателите, разтегателни люспи на корема. Люспите върху тялото са пирамидални с остри върхове (имат малки шипчета), раздалечени са и кожата между тях е гъсто осеяна с кръвоносни съдове. Според някои автори, змията е частично кожнодишаща под вода. Кожата ѝ е гъбеста, надиплена на плисета (другите два вида са по-надиплени). Ноздрите и устата имат кожести клапани, които спират нахлуването на вода. Живородна е - женската ражда под водата между 20 и 70 малки. На горната челюст има 17 зъба, на долната 18 - 20. Не е отровна. Цветът ѝ най-често е сив или кафяв, който отстрани на тялото преминава в жълтеникав. Очите са малки а зрението лошо. Дразни се от силна светлина.

Разпространение и местообитание

Среща се в Индонезия, Нова Гвинея, крайбрежията на Северна Австралия и Индо-Китай. Привнесен във Филипините вид (о. Минданео). Живее в Мангрови и други блата, реки, крайбрежия. Води се сладководна, но се среща и в солена вода.

Начин на живот

Интересното при Яванската брадавичеста змия е, че почти целия си живот (даже и целия) прекарва във водата. Може да издържи часове, без да поеме въздух. Храни се основно с: риба, жаби, ракообразни, мол'ски. Териториална е и ако си хареса някое място на дъното, може да остане там седмици. Средно агресивна змия.

Бележки

На места местното население я използва за храна. Има една от най-висококачествените змийски кожи, заради което преди години е била масово избивана. Била е на прага на изчезването. В момента е строго защитен вид в Австралия, Виетнам и Малайзия. В Индонезия я развъждат изкуствено във ферми заради месото и кожата. В дълбоко минало в рода (Acrochordus) са съществували змии с дължина 5-7 m, ако се съди по намерени вкаменелости.