Колибри

Колибри

Общи сведения

Най-дребните видове птици принадлежат към това семейство. Видът пчелно колибри (Mellisuga helenae), тежи само 1,8 грама, а на дължина достига около 5 cm. Това го прави най-малката птица в света. Някои видове обаче имат значително по-едри размери, като например гигантското колибри (Patagona gigas), което е голямо колкото врапче. Краката са относително малки и неразвити. Опашката може да бъде с най-разнообразни размери и форма. Килът на гърдите е сравнително голям и добре развит.

Летателната мускулатура е много добре развита. Крилете са сравнително къси и заострени. Оперението на колибритата е често многоцветно с метален блясък. Притежават много малък брой пера – около 1 000, докато при други видове птици те могат да достигнат над 25 000. Първостепенните махови пера са силно развити и са 10 на брой. Могат да летят много добре, да се задържат на място, както и да летят назад. Също така, могат да изпълняват всевъзможни акробатични фигури с голяма ловкост и скорост. Посоката на полета си сменят внезапно и рязко. По-дребните видове правят по около 50 маха с криле в секунда, като тази скорост по време на размножителните ритуали може да достигне до 200 маха в секунда. Скоростта с която могат да се движат варира от около 15 m/s (54 km/h).

За разлика от повечето „нормални“ птици, чиито крила се движат нагоре-надолу по време на полет, при колибрите крилата се въртят, описвайки осморки, като едновременно с това произвеждат подемна сила както за издигане, така и за снижаване. Именно това им помага да застанат неподвижно на едно място във въздуха. Подемната сила се постига благодарение на създаването на вихър около предния ръб на крилата.

Сърцето е изключително добре развито и относително голямо, като запълва около половината от телесната кухина. Сърдечната честота на колибритата е най-бързата в сравнение с всички животни, за да може да поддържа високия метаболизъм на птицата, както и температурата на тялото ѝ. Пулсът при някои видове достига до 1 000 удара в минута, а температурата ѝ е около 40°С. Интересна особеност е, че колибритата могат да поддържат постоянна температура на тялото си единствено по време на полет. Когато настъпи нощта, те изпадат в нещо като летаргия и за да се пести енергия, телесната им температура пада до към 15°С. В това състояние те могат да прекарат до 20 часа. По същия начин изпадат в летаргия и при недостиг на храна.

На размер мъжките екземпляри са сравнително по-малки от женските.

Разпространение

Колибрито обитава различни части на Северна и Южна Америка, от Аляска до Огнена земя, включително и Карибските острови, но са най-типични представители за влажните джунгли на Амазония. Колибрито е миграционна птица.