Животни

Черен кълвач Общи сведения При черния кълвач се наблюдава полов диморфизъм . Мъжкият има черно оперение , като само на челото, темето и тила има червени перца, а при женската червен е тилът. Младите кълвачи от този вид имат кафяв оттенък на оперението и червено теме. Разпространение Черният кълвач обитава предимно планински широколистни, смесени или иглолистни гори. На територията на България може да се срещне в западните и югозападните райони: Пирин, Родопите, както и в западните и средните дялове на Стара планина. През последните години черният кълвач се забелязва и в градска среда. В София е забелязан на територията на Борисовата градина, Южния и Западния парк. Регистрирана е поне една размножителна двойка в Борисовата градина. Начин на живот и хранене Черният кълвач живее по дърветата. Той има 4 пръста на краката си, с които се захваща за дърветата. Пръстите му са със здрави нокти. Ноздрите му са покрити от пера, к...

Яванска брадавичеста змия Физически характеристики На дължина достига 1,8-2,3 m. (2,5), (2,8). Женските са над 2 пъти по-дълги от мъжките. Главата  е къса, широка. Опашката е къса, хватателна. Външната ѝ анатомия  е различна от тази на другите видове Змии . Люспите  върху главата липсват, липсват също двигателите , разтегателни люспи на корема . Люспите върху тялото са пирамидални с остри върхове (имат малки шипчета), раздалечени са и кожата между тях е гъсто осеяна с кръвоносни съдове . Според някои автори, змията е частично кожнодишаща под вода. Кожата ѝ е гъбеста, надиплена на плисета (другите два вида са по-надиплени). Ноздрите и устата имат кожести клапани , които спират нахлуването на вода. Живородна е - женската ражда под водата между 20 и 70 малки. На горната челюст  има 17 зъба, на долната 18 - 20. Не е отровна . Цветът ѝ най-често е сив или кафяв, който отстрани на тялото преминава в жълтеникав....

Речен рак Описание В естествени условия дължината му рядко надвишава 15 см. Макар и рядко се срещат и значително по-големи екземпляри от порядъка на 17-20 cm и тегло 200-250 гр. Отличава се от езерния , най-вече по очевидно по-широките си щипки. Окраската е предимно кафява, но варира в зависимост от грунта на водоема. Начин на живот и хранене В естествени условия през първата година, рачетата линеят от 4 до 7 пъти. Честотата на смяна на обвивката намалява с напредване на възрастта. Непосредствено след подмяната на старата, раците навлизат в укритията, които не напускат до втвърдяването на новата хитинова обвивка. Обикновено водят уседнал начин на живот и не мигрират, ако хидрохимичните условия на водоема са постоянни. За убежища копаят дупки или използват камъни или коренища. Храни се предимно нощем. В естествени условия най-важно знаение за изхранването му има растителността, като малките екземпляри се хранят със зоопланктон. Общо взето се счита, че ...

Колибри Общи сведения Най-дребните видове птици принадлежат към това семейство. Видът пчелно колибри ( Mellisuga helenae ), тежи само 1,8 грама, а на дължина достига около 5 cm. Това го прави най-малката птица в света. Някои видове обаче имат значително по-едри размери, като например гигантското колибри ( Patagona gigas ), което е голямо колкото врапче. Краката са относително малки и неразвити. Опашката може да бъде с най-разнообразни размери и форма. Килът на гърдите е сравнително голям и добре развит. Летателната мускулатура е много добре развита. Крилете са сравнително къси и заострени. Оперението на колибритата е често многоцветно с метален блясък. Притежават много малък брой пера – около 1 000, докато при други видове птици те могат да достигнат над 25 000. Първостепенните махови пера са силно развити и са 10 на брой. Могат да летят много добре, да се задържат на място, както и да летят назад. Също така, мога...

Плъхове Плъховете  ( Rattus ) са род мишевидни гризачи . Дължина до 30 cm, 100 вида, главно в тропическите области на Азия  и Африка , разселени по цялата суша. В България  се срещат два вида (черен  и сив ). Раждат 2-4 пъти годишно по 6-10 до 17 малки. Хранят се както с растителна, така и с животинска храна. Особености и значение на плъховете Плъховете са много упорити и неприятни вредители в редица стопански области. Причината за разпространението е високата им устойчивост като биологичен вид и лесното приспособяване към съществуващата природна среда. Имат отлично развити физически умения за скачане, плуване, копаене, катерене и могат да паднат от височина 15 м., без да пострадат или да се наранят сериозно. Могат да извършват скокове до 90 см вертикално и 120 см хоризонтално. Някои видове плъхове могат да изкопаят без спиране дупка с дълбочина 90 см. директно в земята. Плъховете имат способността да се катерят по ел. к...

Тарантула Тарантули Тарантулите , известни още като  паяци птицеяди [1]  ( Theraphosidae ), са семейство паяци включващо около 900 вида. В зависимост от вида, размерът на тялото им варира от 2,5 до 10 см, а разкрача на краката от 8 до 30 cm. Най-големите видове тарантули могат да тежат над 85 грама. Най-големият от всички видове е Theraphosa  bolodi  от Венецуела и Бразилия с тегло от 150 грама и разкрач на краката до 30 cm. Повечето тарантули са безвредни за хората, а някои видове са популярни в търговията на екзотични домашни любимци. Всички тарантули са отровни, но само някои от видовете притежават достатъчно силна отрова за да доведат до много голям дискомфорт в продължение на няколко дни. Най-големите тарантули могат да убиват големи животни, като гущери, мишки, птици и малки змии. Разпространение и местообитание Тарантулите са разпространени п...

Тигров питон Физическо описание Цветовата шарка е по-белезникава или по-жълтеникава с петна, вариращи от златисто до тъмно кафяво. Окраската варира в зависимост от терена на обитавания хабитат. Екземплярите от хълмистите гори на Западните   Гхати и Асам са по-тъмни, докато тези населяващи платото Декан и Източния бряг обикновено са по-светли. В Пакистан видът традиционно достига дължина от 2,4-3 m. В Индия видът достига средна дължина до 3 m. Тези измервания намират подкрепа в изследване от 1990 г. на Националния парк Кеоладео, при което 25% от регистрираната популация на питони имала средна дължина 2,7-3,3 m. При проучването само два екземпляра достигнали дължина от 3,6 m. Най-дългият научно регистриран индивид от вида, с произход Пакистан, е с дължина от 4,6 m и тегло от 52 кг. Хранене Цейлонските тигрови питони са хищници, хранят се безразборно с бозайници, птици и други ...

Гигантски горски скорпион Хранене Основната храна  на този вид скорпиони е хлебарки , щурци  и скакалци . Физически характеристики Гигантският горски скорпион има черен до синкаво-черен цвят . Украсен е с черно-зелени бледи отблясъци. На дължина достига до 10 – 12 cm.  Щипките му са добре развити. Разпространение и местообитание Този вид е разпространен в Югоизточна Азия  и най-вече в Малайзия , Тайланд , Камбоджа  и Виетнам . Обитава сенчести места във влажните джунгли , под храсти, дупки в земята, и между корените  на дърветата , където може да се скрие през деня.

Дяволска богомолка Описание Това е най-голямата богомолка в света. Женските достигат на дължина до 13 cm, а мъжките до около 10 cm.  Имат много разнообразна окраска - зелена, бяла, червена, розова, оранжева, жълта, лилава, синя и черна.  Това са уникални богомолки, затова са толкова често отглеждани от колекционери и любители на богомолките. Мимикрия Тази богомолка е много добра в мимикрията. Когато наближи опасност, тя замръзва на едно място и разперва качулката си и така заприличва на цвете. Стои така докато опасността не отмине. Понякога се слива с цветята и така става незабележима. Хранене Тази богомолка се храни с пчели ,оси , водни кончета ,мухи ,гризачи , малки влечуги  и дори себеподобни. Разпространение и местообитание Срещат се в Африка  - Етиопия ,Кения ,Малвия ,Сомалия ,Танзания  и Уганда .  Тези богомолки са изключително редки и обитават гористите местности и тревисти рай...

Манджурски скорпон Описание Този скорпион има златисто оцветяване, което леко потъмнява в гръбната част. Дължината на мъжките е приблизително 6 cm. Женските могат да достигнат до 8 cm. Тяхната продължителност на живота е около 6 години. Опашката  му е сравнително голяма, а последната и част блести в малко по-тъмен цвят. Отрова Отровата му е силна и се използва в традиционната китайска медицина  повече от 1000 години за лечение на различни нервни заболявания, като парализа , аполепсия  и епилепсия .  Съставена е от 3 различни токсина , като всеки от тях има различен ефект върху организма. Възможността отровата да бъде използвана в земеделието  като пестициди  също се изучава поради специфичните си характеристики. Хранене Обикновено се храни с малки скорпиони, бръмбари , щурци  и щипалки , но също так и с хлебарки , дребни бозайници , малки влечуги  и дру...

  Паяк кръстоносец Цветът на паяка кръстоносец варира от светложълт до тъмносив, но на гърба му винаги има пет или повече големи бели точки, наподобяващи кръст. Те представляват клетки, запълнени с гуанин, страничен продукт от на протеиновия метаболизъм.Коремчето е значително по-голямо от главогръда. По долната му страна има паяжинни брадавички, в които се отварят каналчета на паяжинни жлези. Отделеният от тях секрет се втвърдява и образува паяжинни нишки. С помощта на нокътчетата на задната двойка ходилни крака паякът ги съединява в обща нишка, от която изплита ловна мрежа. При попадане на насекомо в нея паякът получава сигнал по специална паяжинна нишка. Той изпълзява бързо върху мрежата, умъртвява жертвата си с отровен секрет и я оплита в паяжина. След известно време изсмуква смляната храна. Развитието на паяка кръстоносец е пряко. Женската изплита торбовиден пашкул, в който снася 300 до 800 яйца, пази го известно време и умира.