Публикации

Черен кълвач

Изображение
Черен кълвач Общи сведения При черния кълвач се наблюдава полов диморфизъм . Мъжкият има черно оперение , като само на челото, темето и тила има червени перца, а при женската червен е тилът. Младите кълвачи от този вид имат кафяв оттенък на оперението и червено теме. Разпространение Черният кълвач обитава предимно планински широколистни, смесени или иглолистни гори. На територията на България може да се срещне в западните и югозападните райони: Пирин, Родопите, както и в западните и средните дялове на Стара планина. През последните години черният кълвач се забелязва и в градска среда. В София е забелязан на територията на Борисовата градина, Южния и Западния парк. Регистрирана е поне една размножителна двойка в Борисовата градина. Начин на живот и хранене Черният кълвач живее по дърветата. Той има 4 пръста на краката си, с които се захваща за дърветата. Пръстите му са със здрави нокти. Ноздрите му са покрити от пера, к...

Яванска брадавичеста змия

Изображение
Яванска брадавичеста змия Физически характеристики На дължина достига 1,8-2,3 m. (2,5), (2,8). Женските са над 2 пъти по-дълги от мъжките. Главата  е къса, широка. Опашката е къса, хватателна. Външната ѝ анатомия  е различна от тази на другите видове Змии . Люспите  върху главата липсват, липсват също двигателите , разтегателни люспи на корема . Люспите върху тялото са пирамидални с остри върхове (имат малки шипчета), раздалечени са и кожата между тях е гъсто осеяна с кръвоносни съдове . Според някои автори, змията е частично кожнодишаща под вода. Кожата ѝ е гъбеста, надиплена на плисета (другите два вида са по-надиплени). Ноздрите и устата имат кожести клапани , които спират нахлуването на вода. Живородна е - женската ражда под водата между 20 и 70 малки. На горната челюст  има 17 зъба, на долната 18 - 20. Не е отровна . Цветът ѝ най-често е сив или кафяв, който отстрани на тялото преминава в жълтеникав....

Речен рак

Изображение
Речен рак Описание В естествени условия дължината му рядко надвишава 15 см. Макар и рядко се срещат и значително по-големи екземпляри от порядъка на 17-20 cm и тегло 200-250 гр. Отличава се от езерния , най-вече по очевидно по-широките си щипки. Окраската е предимно кафява, но варира в зависимост от грунта на водоема. Начин на живот и хранене В естествени условия през първата година, рачетата линеят от 4 до 7 пъти. Честотата на смяна на обвивката намалява с напредване на възрастта. Непосредствено след подмяната на старата, раците навлизат в укритията, които не напускат до втвърдяването на новата хитинова обвивка. Обикновено водят уседнал начин на живот и не мигрират, ако хидрохимичните условия на водоема са постоянни. За убежища копаят дупки или използват камъни или коренища. Храни се предимно нощем. В естествени условия най-важно знаение за изхранването му има растителността, като малките екземпляри се хранят със зоопланктон. Общо взето се счита, че ...

Колибри

Изображение
Колибри Общи сведения Най-дребните видове птици принадлежат към това семейство. Видът пчелно колибри ( Mellisuga helenae ), тежи само 1,8 грама, а на дължина достига около 5 cm. Това го прави най-малката птица в света. Някои видове обаче имат значително по-едри размери, като например гигантското колибри ( Patagona gigas ), което е голямо колкото врапче. Краката са относително малки и неразвити. Опашката може да бъде с най-разнообразни размери и форма. Килът на гърдите е сравнително голям и добре развит. Летателната мускулатура е много добре развита. Крилете са сравнително къси и заострени. Оперението на колибритата е често многоцветно с метален блясък. Притежават много малък брой пера – около 1 000, докато при други видове птици те могат да достигнат над 25 000. Първостепенните махови пера са силно развити и са 10 на брой. Могат да летят много добре, да се задържат на място, както и да летят назад. Също така, мога...

Плъхове

Изображение
Плъхове Плъховете  ( Rattus ) са род мишевидни гризачи . Дължина до 30 cm, 100 вида, главно в тропическите области на Азия  и Африка , разселени по цялата суша. В България  се срещат два вида (черен  и сив ). Раждат 2-4 пъти годишно по 6-10 до 17 малки. Хранят се както с растителна, така и с животинска храна. Особености и значение на плъховете Плъховете са много упорити и неприятни вредители в редица стопански области. Причината за разпространението е високата им устойчивост като биологичен вид и лесното приспособяване към съществуващата природна среда. Имат отлично развити физически умения за скачане, плуване, копаене, катерене и могат да паднат от височина 15 м., без да пострадат или да се наранят сериозно. Могат да извършват скокове до 90 см вертикално и 120 см хоризонтално. Някои видове плъхове могат да изкопаят без спиране дупка с дълбочина 90 см. директно в земята. Плъховете имат способността да се катерят по ел. к...

Тарантула

Изображение
Тарантула Тарантули Тарантулите , известни още като  паяци птицеяди [1]  ( Theraphosidae ), са семейство паяци включващо около 900 вида. В зависимост от вида, размерът на тялото им варира от 2,5 до 10 см, а разкрача на краката от 8 до 30 cm. Най-големите видове тарантули могат да тежат над 85 грама. Най-големият от всички видове е Theraphosa  bolodi  от Венецуела и Бразилия с тегло от 150 грама и разкрач на краката до 30 cm. Повечето тарантули са безвредни за хората, а някои видове са популярни в търговията на екзотични домашни любимци. Всички тарантули са отровни, но само някои от видовете притежават достатъчно силна отрова за да доведат до много голям дискомфорт в продължение на няколко дни. Най-големите тарантули могат да убиват големи животни, като гущери, мишки, птици и малки змии. Разпространение и местообитание Тарантулите са разпространени п...

Тигров питон

Изображение
Тигров питон Физическо описание Цветовата шарка е по-белезникава или по-жълтеникава с петна, вариращи от златисто до тъмно кафяво. Окраската варира в зависимост от терена на обитавания хабитат. Екземплярите от хълмистите гори на Западните   Гхати и Асам са по-тъмни, докато тези населяващи платото Декан и Източния бряг обикновено са по-светли. В Пакистан видът традиционно достига дължина от 2,4-3 m. В Индия видът достига средна дължина до 3 m. Тези измервания намират подкрепа в изследване от 1990 г. на Националния парк Кеоладео, при което 25% от регистрираната популация на питони имала средна дължина 2,7-3,3 m. При проучването само два екземпляра достигнали дължина от 3,6 m. Най-дългият научно регистриран индивид от вида, с произход Пакистан, е с дължина от 4,6 m и тегло от 52 кг. Хранене Цейлонските тигрови питони са хищници, хранят се безразборно с бозайници, птици и други ...