Тигров питон

Тигров питон

Физическо описание

Цветовата шарка е по-белезникава или по-жълтеникава с петна, вариращи от златисто до тъмно кафяво. Окраската варира в зависимост от терена на обитавания хабитат. Екземплярите от хълмистите гори на Западните Гхати и Асам са по-тъмни, докато тези населяващи платото Декан и Източния бряг обикновено са по-светли.

В Пакистан видът традиционно достига дължина от 2,4-3 m. В Индия видът достига средна дължина до 3 m. Тези измервания намират подкрепа в изследване от 1990 г. на Националния парк Кеоладео, при което 25% от регистрираната популация на питони имала средна дължина 2,7-3,3 m. При проучването само два екземпляра достигнали дължина от 3,6 m. Най-дългият научно регистриран индивид от вида, с произход Пакистан, е с дължина от 4,6 m и тегло от 52 кг.

Хранене

Цейлонските тигрови питони са хищници, хранят се безразборно с бозайници, птици и други влечуги, но имат склонност да предпочитат бозайниците. Предизвикана към действие при вида на плячка, змията приближава с вибрираща опашка и нанася удар с отворена уста. Убива живата си плячка чрез задушаване, като се омотава плътно около нея веднъж или два пъти. След обилно нахранване този вид змия не е предразположен към движение, тъй като по-твърдите части от погълнатата плячка могат да пронижат отвътре тялото ѝ. Затова в случаите, когато бива обезпокоена след хранене, змията повръща погълнатото, за да избяга от потенциалните си врагове. След обилно нахранване индивидът може да не приема храна в продължение на седмици, като най-дългият регистриран период е 2 години.

Тигровият питон може да погълне плячка дори по-голяма от диаметъра на змията, тъй като костите на горната и долната ѝ челюст не са свързани помежду си и могат да се разкачат. Плячката не може да избяга от захапката на змията, тъй като зъбите ѝ са извити навътре.

Географско разпространение и хабитат

Този вид се среща в Индия, южен Непал, Пакистан, Шриланка, Бутан, Бангладеш, и се предполага наличието му и в северната част на Мианмар.

Тигровият питон обитава разнообразни хабитати, включително тревисти и блатисти местности, скалисти подножия, гори и открити местности в джунглата, речни долини. Този вид змии се нуждаят от постоянен водоизточник в хабитата си.[7] Понякога могат да бъдат открити в изоставени леговища на бозайници, дупки в дърветата, сред гъсти водни тръстики и горички от мангроводърво.